Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Одесос (Варна, Средновековие)

Συγγραφή : Beshevliev Boyan (11/3/2008)

Για παραπομπή: Beshevliev Boyan, "Одесос (Варна, Средновековие)", 2008,
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10679>

Одесос (Варна, Средновековие) (3/8/2009 v.1) Odessos (Varna, Middle Ages) (18/9/2009 v.1) Οδησσός (Βάρνα, Μέσοι Χρόνοι) - δεν έχει ακόμη εκδοθεί 
 

1. Увод *

1.1. Основаване и наименование на града

Одесос (след 7-8 в. Варна) е град, крепост и пристанище, основано през 6 в. пр. Хр. от гръцки заселници от Милет на широк залив на западния бряг на Черно море до сладководно езеро. Предполага се, че първото известно наименование на селището е от тракийски произход и може би е преосмислено в гръцка езикова форма. Второто му наименование, което е зафиксирано едва след 7-8 в. вероятно е от славянски произход („врана“ –“варна“, т.е. черен) и вероятно се отнася до близката околност.

1.2. Одесос по римско време

Повече запазени следи има от римско време, когато Одесос е включен в границите на провинция Мизия. От археологически разкопки, запазени каменни надписи и монетни находки е известно, че между 1 и 3 в. градът е бил укрепен с крепостни стени, имал е водоснабдяване, големи сгради, храмове на Аполон, Дарзалас и др. и особено забележителни терми. Според един надпис от Одесос, в началото на I в.н.е., по времето на император Тиберий, били направени поправки на крепостната стена.

2. Одесос през Средновековието

2.1. Ранновизантийски период

През 6 в. Одесос е в пределите на Византия, където става важен административен център при управлението на император Юстиниян (536 г. - център на квестура) След преживените многобройни варварски нашествия на готи, хуни и др. в района на юг от Дунав, започва период на икономическо съживявани и пристанището на града се оживява. Строителството на нови сгради и крепостна стена бележат това положение. Селището става притегателен център за преселници от Мала Азия, островите от Егейско море и другаде. През 4 в. Одесос е вече център на епископия. Изградените тук базилики говорят, че християнството играе важна роля в живота на населението. Постоянните нападения, особено от 5-6 в. нататък от страна на славяни, авари и впоследствие на прабългари, довеждат до почти цялостното унищожаване на Одесос. В продължение на близо три века разрушеният и опожарен град отсъства от историческата сцена, а местното, предимно гръцко население, е било унищожено или разпръснато.

2.2. Одесос през периода 7-11 в

Създадената на север от планината Хемус българска държава (681г.) в края на 7 в. издигнала защитен насип с дължина ок. 3.5 км – т.нар.

„Аспарухов вал“ - между брега на Черно море и варненското езеро. Районът на Варна става важен център за повторното разпространение на християнството в края на 9 в. по тези земи, като наред със столицата Плиска и в Равна, и тук е построен манастир и скрипториум за преписване на богослужебни книги.1

През 971 г. византийският император Йоан Цимисхий (Ioannes Tzimiskеs, 971-976) завладява Варна и превръща обновения град във важна морска база за неговия флот със задачата да контролира западния и северозападния бряг на Черно море и делтата на река Истрос (Дунав). Градът бележи голям икономически възход. Това личи от откритите монетни находки, различни предмети и белезите на разнообразна строителна дейност. Според житието на Кирил Филеот (Cyrille Phileote) от 11 в. Във Варна са живели даже арменци, а пристанището било посещавано от много кораби2.

2.3. История на града през 12-14 в.

След възстановяването на българската държава в резултат на въстанието на Асен и Петър срещу византийското управление (1186 г.), градът продължава да бъде в пределите на Византия. Едва през 1190 г. българският цар Асен 1 (1187-1196) успял за кратко да го превземе. Византийският летописец Никита Хониат Nicetas Choniates съобщава, че в града бил поставен военен гарнизон и били направени допълнителни укрепления3. Независимо от това българският цар Калоян (1197-1207) след тридневна обсада през 1201 г. го върнал в пределите на българската държава, като разрушил градската стена и опожарил някои квартали. Вероятно той е превзел и пристанищната крепост, строена преди 1190 г. След тези военни действия градът дълго не могъл да се възстанови икономически.

Разцветът на Варна започва към края на 13 в, което се дължи на засилената морска търговия от страна на италианските търговци от Генуа и Венеция. Пристанището му се превърнало в главен център за износ на жито и други селскостопански стоки към Константинопол и италианските градове и внос на манифактурни стоки и особено платове. Разширяващите се търговски взаимоотношения между България и Венеция наложили цар Иван Александър (1341-1371) да издаде през 1347 г. грамота за търговски привилегии на венецианските търговци4. В резултат на дадените им права през 1352 във Варна съществува вече венецианска търговска колония с консул Марко Леонардо. В конкуренция с тях и генуезците се опитвали да развиват търговска дейност във Варна, но успяват да изместят венецианците едва в края на 14 в.

Основна причина градът да се издигне до нивото на главен търговски център и пристанище на българската държава през този период е обширната плодородна област между Стара планина и река Дунав, известна на западните автори като Загора. За възхода на Варна допринасят и добрите сухопътни вързки. Това се отразява на архитектурния облик на града през 14 в. Разкрити са основите на две големи църкви, които били особено богато украсени, но при превземането в края на същия век от османските нашественици, били напълно разрушени.

През 1366 г. Варна била неуспешно обсадена от флотата на Амедей VІ Савойски (Amadeus VI of Savoy), състояща се от 20 галери, войска и обсадни съоръжения. Няколко години по-късно цар Иван Александър отстъпва града и още няколко крепости на българския деспот Добротица. Неговият син Иванко сключил търговски и мирен договор с генуезците през 1387 г., като те получили право да създадат своя колония във Варна, заедно със складове, църква и седалище на консул.5 Така Генуа успява да отсрани венецианските си конкуренти. За изключителното значение на Варна като търговско пристанище по западното крайбрежие на Черно море свидетелства отбелязването му в многобройни италиански карти и портолани от 13-14 в., където името на града е отбелязано с червено мастило като “Varna” “Uarna”. През 1389 г. градът е превзет от турците и включен в границите на Османската империя. Търговското и икономическо значение на Варна се запазва и през следващите векове, тъй като градът остава важен център на производство и заняти.

През 1444 г. знаменитият поход на европейските рицари срещу Османската империя, предвождан от полско-унгарския крал Ладислав Ягело (наречен впоследствие Варненчик (1442-1443) и Янош Хунияди Janosz Humyadi завършва с поражение, нанесено от армията на султан Мурад ІІ (1421-1451) при Варна.

3. Църковна история на Варна и областта

От основаването си през време на византийската власт до 11 в. варненската митрополия е подчинена на архиепископското средище в Томи. След това от 1054 до втората половина на 13 в. е преминава на директно подчиние на Константинополската патриаршия. За кратко време варненската епархия е била в рамките на митрополията на Вичина (ок. 1285 г.). През 14 в. активна дейност развива митрополитът Алексий (1369-1389), който придобива голяма област за управление, отнемайки от Търновската патриаршия редица крепости и градове: на север - Кранея, Ликостомо, Килия, Дръстър и Калиакра, а на юг – Козяк и Емона, на границата с несебърската митрополия. И повреме на турското робство Варненската митрополия е подчинена на Константинопол

4. Заключение

Варна е един от главните градове на западното Черноморие. През по-голяма част от средновековието тук се запазва византийското влияние. По време на Второто българско царство градът се развива в границите на българската държава, но този период е кратък и завършва с преминаването му под управлението на Дорбуджанското деспотство и Карвунското княжество на Балик. Търговският и икономически просперитет се дължат на активната търговия на венецианци, генуезци и дубровничани през 14-16 в.

* The entry is still in editing process (ed.note)

1. Попконстантинов, К., Р. Костова, В. Плетньов, „Манастирите при Равна и Караачтеке до Варна в манастирската география на България през ІХ-Х в.”, В: Българските земи през средновековието VІІ-ХVІІІ в. Международна конференция в чест на проф. Ал. Кузев. Acta Musei Varnaensis III-2. (Варна 2005), с. 107-121.

2. Sargolos, E. “La vie de Saint Cyrille le Philéote moine byzantin (d. 1110) », Subsidia hagiografica 39 (Bruxelles 1964), p. 126-127.

3. Nicetas Choniates Historia ed. I. A. van Dieten (Berolini 1975), p. 434.

4. Гюзелев, В. Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ до ХV в., (серия Архивите говорят, 18) (София 2001), р.78, 82.

5. Договорът на Иванко с генуезците - Гюзелев, В. Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието (края на ХІІ – началото на ХV в.) (София 1995), р. 127-139.

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>