Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Калиакра

Συγγραφή : Beshevliev Boyan (15/5/2008)

Για παραπομπή: Beshevliev Boyan, "Калиакра", 2008,
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10672>

Калиакра (2/8/2009 v.1) Kaliakra - δεν έχει ακόμη εκδοθεί Καλιάκρα - δεν έχει ακόμη εκδοθεί 
 

1. Мястонахождение *

Крепостта и заселеното място Калиакра [Kaliakra] се намират на стеснения и много издадения, с дължина ок. 2 км. в морето едноименен нос. Той е и с високи и стръмни брегове с височина ок. 60-70 м., които представляват и неговата основна естествена защита. Носът е с определена южна посока. Тези му характеристики определят доминиращата му роля почти над цялото западно крайбрежие на Понтос Еуксейнос. С това си положение, носът Калиакра има важно стратегическо, а особено през средновековието и ориентиращо значение за корабоплаването. Тук само заливът на запад от самия нос е бил добро убежище и пристан. Поради това той винаги е бил отбелязан и наименован в картите и текстовите инструкции по корабоплаване [„портолани”, [portolan] по Понтос Еуксейнос. от XIII - XV обикновено като “Cal[l]iacra”.

2. Наименования

Във варовиковата скала на соса са се образували много пещери. Някои от тях са били обитавани или използвани за складове на жито и стоки. Носът, заедно с крепостта и заселеното място се споменава с различни наименования и в различи произволни форми. Предполага се, че най-старото е от предтракийски /!/произход: “Tirizis”, “Tirisis”. Страбон в своята „География” от I в. го споменава с това наименование.1 Така ни го посочва и Флавий Ариан в своя „Периплус” от ок. 131 г.,2 докато в „Географията” на Клавдий Птолемей от II в. е изписано пълното наименование “Τιριστὶ ἄκρα”.3 В картата пътеводител на Римската империя „Табула Пеутингериана” [Tabula Peutingeriana] от ок. II в стои само “Trissa”.4

Производни именни форми само от „Акрай” - Ἄκραι, т.е. „нос”, са дадени в „Пътеводителя” или „Спътника” на Хиерокъл5 съставен между 527-528 г., при хрониката на Комес Марцелин6 от ок. VI в е изписано “Acres”, докато в „Хрониката” на Йоан Антиохийски от ок. VII се споменава като “Ἀκρίδος“.7 Византийският имп. Константин VII Багренородни в труда си „За темите” от ок. X в посочва наименованието пак като «Ἄκραι»,8 докато в споменатите тук по-напред ръководства по корабоплаване от ок. XIV в. и след това се среща вече изписано “Cal[l]iacra”, т.е. в превод и значение на «Добър нос» /!/. {препратка}

2. История

2.1. Античност

Предполага се, съобразно откритите следи, че на самия полуостров е възникнало някакво селище от преди IV в. пр.Хр. През време на присъствието на траките вече е построена здрава крепости, резиденция на местните владетели с крепостна стена и ров пресичащи полуострова към сушата. За разлика от пристанищните градове-крепости създадени и издигнати от заселилите се по време на елинската колонизация по бреговете на ЕР /VII-VI в пр Хр/, Калиакра е имала постоянно население. Впоследствие тя попада под влиянието на съседната елинска колония Круни-Дионисополис [Krounoi - Dionysopolis], сега гр. Балчик [Balčik]. Това проличава от запазените белези на смесени строителни форми, отразяващи протичащите тук елементи на обществено-политически и религиозен живот.

След 323 г. пр.Хр. владетелят на Тракия [Thracia] Лизимах [Lysimachos, 355-281] заел част от селищата по западния бряг на Понтос Еуксейнос между които и „Тризис” (Калиакра). Тук той поставил военен гарнизон /отряд/ и според легендата, смятайки го за сигурно място бил скрил и държавното си съкровище.

През 15 година крепостта и селището са включени в границите на Римската империя в провинцията й Малка Скития [Scythia minor], като става тук важен политически и укрепен център. Това продължава особено при управлението на византийския имп. Флавий Валент [Flavius Valens, 328-378].

2.2. Късна античност и средновековие

В средата на V век различни племена като хуни [Hunni] и прабългари се заселват в Малка Скития [Scythia minor]. През 513 и 514 г. те участват в бунта на пълководеца Виталиан [Vitalian] срещу имп. Анастасий І [Anastasios I, 491-518], като важно сражение станало при Калиакра. Тук византийската армия на императора била победена.

Към средата на VI в. имп. Юстиниан І [Justinian I, 527-565] се заел с издигането и възстановяването на редица важни крепости. Така била укрепена и вътрешната стена на Калиакра. От този момент крепостта заела отново стратегическото си положение като център на властта на Византия в северозападната част на Понтос Еуксейнос. Така, в споменатото по-напред съчинение на Хиерокъл [Hierocles] от VI в е отбелязано, че Калиакра е бил третият /!/по значение град в Малка Скития [Scythia minor] след Томи/с/ [Tomi(s), Constanţa] и Дионисополис [Dionysopolis, Balčik].9 Същото потърждава и цитираното съчинение и имп. Константин VII Багренородни [Konstantinos VII Porphyrogennetos] от ок. X в.

От към средата на VI в се засилват и в тази област на Византия все повече нападенията на племена като готи [Gothi], хуми [Hunni], авари [Avars] и др. В 538 г прабългарите правят опити за превземане на Калиакра, които продължават особено през периода 560-630 г. От втората половина на VII век в Малка Скития [Scythia minor] трайно се заселват прабългари, които създават и своя държавна формация. Междувременно тук те завладяват и редица византийски селища и крепости, между които и Калиакра. Прабългарите извършват и допълнителното им укрепване.

През 971 г. Калиакра е завзета от Византия и в продължение на 15 години е в нейните владения. След това отново е включена в границите на българската държава. През 1001 г. Калиакра е вече за по-дълъг период от време под византийско управление. В резултат на честите военни действия между двете държави, към втората половина на Xв. крепостта и селището са вече полуразрушени и изоставени. Те загубили военното и политическото си значение за Византия. Така, в продължение на около два века това географско наименование не се среща в историческите извори. Независимо от това положение, откритите материали свидетелства от XI - XII в. доказват, че тук малки групи от местно население продължили своето скромно съществуване.

2.3. Късно средновековие

Едва от втората половина на XIII в. и началото на XIV в. Калиакра е отново активно включена в политическия и икономическия живот, но на българската държава. Това й значение се засилва особено от около средата на XIV в., когато в тази област се създава самостоятелното феодално владение „Добруджанско деспотство” [Despotat of Dobrudža]. Към 1366 г. Калиакра е превърната от деспот Добротица [despot Dobrotica, Dobrotiza; ?-ок. 1385] в столица на владението си като започнал да сече и монети. Междувременно нарасналото ново политическо и икономическо значение на Калиакра се дължало и на развитието на презморската търговия и пазарна дейност в Понтос Еуксейнос, извършване предимно от средновековните италиански градове-републики. В тази връзка възникнали и военни конфликти, какъвто бил този на деспот Добротица [despot Dobrotica] с генуезките търговски колонии като Кафа [Caffa, Kafa], Пера [Pera], Килия [Chilia, Kilia] и други. Настоящето политическо значение на Калиакра са потвърждавало още и от факта, че граф Амадей VI Савойски [Amadeus VI of Savoy] който бил завладял редица важни селища, крепости и пристанища по западното крайбрежие на Понтос Еуксейнос, се принудили да влезе в дипломатически контакти с деспот Добротица. Така след 1366 г. графът изплащал свои дипломатически представители в столицата Калиакра. Наследникът на Добротица, деспот Иванко [Despot Ivanko, ок. 1385-1393], обаче след 1385 г. преместил вече столицата в град Варна.

След поражението на унгарския крал Сигизмунд [Sigismund, 1387-1437] в битката при крепостта Никопол на р. Дунав през 1396 г., срешу армията на султан Баязид І [Bayazid I, 1389-1402], кралят успял да се спаси като избягал с кораб по реката и Понтос Еуксейнос. На път за Константинопол се спрял и в Калиакра, където бил възстановил /?/ крепостта. Към края на 1397 г. тя е заета от войските на султана, но владетелят на Влахия [Wallachia] Мирчо Стари [Mircea the Elder, 1387-1418] успял да я включи в своите земи от 1404 до 1417 г. След това време султан Мехмед І [Mehmed I, 1402-1421] си възвърнал Калиакра, заедно с другите крепости.

В началото на месец ноември 1444 г. за кратко войските на крал Владислав ІІІ Ягело [Vladislav, Wladislaw III Jagiellon, 1440-1444] завзели и разрушили тук крепостната стена и самото селище. Така Калиакра през следващите векове окончателно загубил всякакво важно значение в пределите на Османската империя. Постепенно бил напуснат от местното население и след XVI в. почти окончателно опустял.

3. Археологически находки

Откритите при подводни археологически изследвания голям количество амфори и котви доказват значението на Калиакра през античността и средновековието и като важно междинно пристанище. От тук са се изнасяли с византийски, венециански и генуезки кораби жито, кожи, мед и други селскостопански продукти, пристигащи от вътрешността на прилежащите области. Тази международна търговска дейност била скрепена с договори с местните владетели, като тези с Венеция [Venice] от 1346-7 г. и от 1352 г. и с Генуа [Genoa] от 27.05.1387 г. За нейно улеснение и собствен престиж даже деспот Добротица сече монети с надпис „ΚΑΛΚ”. Тук самата селскостопанска производствена дейност е била слаба, поради безводния и степен характер на областта. Това пречело на развитието на селското стопанство, като само отчасти се проявявало животновъдството. Откритата тук сграфито керамика [sgraffito - ceramic] е била изцяло вносна.

4. Паметници, сгради и укрепления

На носа Тиризис - Калиакра са установени останки от крепост издигната по време на тракийското присъствие. При наследилият го късноантичен град е разкрита укрепителна система и главна улица минаваща покрай площад. Още е съществувал и култов комплекс с основи от монументална сграда. Също така са разкрити и тракийска куполна гробница, както и римска баня от ок. IV в. Като цяло селището се определя като град от тракийски тип с характеристиките на „хорион” [“chorion”].

Високите и стръмни брегове на носа били сигурна естествена защита, затова са изградени само три защитни пояса с кули от към сушата. Те разделяли вече средновековния град на части, като на вътрешен, външен и предградие. Те предопределяли и мястото на живеене на местните обитатели, съобразно общественото им положение.

От трите крепостни стени, най-добре сега е запазена третата с дължина от ок. 35 м. Тя защитавала вътрешния град, разположен на самия нос с площ ок. 2,5 кв.км. Пред тази стена имало ров с подвижен мост, докато на самия връх на носа в скалната маса е изсечена църква-параклис . Тя е била определена да обслужва владетеля и семейството му. Тук се намира представителната църква на крепостта, която е еднокорабен тип и едноабсидна и с относително малки размери /16 x 9м./. Междувременно са открити още основите на три църковни кръстокуполни /?/ сгради. Религиозната традиция в Калиакра, макар и напълно видоизменена по характер, се проявила впоследствие с изграждането на ислямска обител „теке”, което станало скоро след окончателното присъединяване на областта към Османската империя.

5. Църковна принадлежност

В църковно отношение през средновековието Калиакра винаги е била подчинена на митрополията на град Варна [Metropolis of Varna] и е била постоянно в нейния диоцез [diocese]. Това личи и от издадените през втората половина на XIV век актове и грамоти на патриаршията в Константинопол [Patriarchate of Constantinople] към която се числяла.

Въпреки че, от XIII и първата половина на XV век в града и околността обитавали многобройни духовни лица, то Калиакра не се издигнал тук като голям и основен църковен център

6. Население

Етническият състав на местното население е бил многопластов и променлив. Той е бил от предтракийски и тракийски произход, впоследствие има незначително елинско, а от VI-VII в доминиращо славянско и особено прабългарско население. От XV в е и с частично турско население, като след XVI в тук настъпва постепенно обезлюдяване.

7. Обща оценка и съвременно състояние

Независимо от безспорната роля в стратегическо отношение на крепостта и относително развития стопански живот, за което свидетелстват археологическите паметници и находки, Калиакра по своето значение не можел да се сравнява с другите градове, крепости и пристанища по западния бряг на Понтос Еуксейнос, каквито например били Варна, Анхиало [Anhialo], Месемврия [Mesemvria], Созопол и други.

Сега руините на крепостта и селището на Калиакра са определени като охраняван исторически и ботанически резерват- Тук се извършват постоянни наземни и подводни археологически проучвания.

* The entry is still in editing process (ed.note)

1. Strabon, Γεωγραφικά, VII, 6, 1.

2. Flavii Arrian, Περίπλους, 24

3. Cl. Ptolemaios; Ptolemy, Γεωγραφική, ΙΙΙ, 10, 3

4. Segm. VII, 4

5. Hierocles, Συνέκδημος, 637, 3

6. Comitis Marcellini, Chronicon, 515, /VIII/, 2

7. Ioannis Antiocheni, De Insidiis, 14, 301

8. Konstantinos VII Porphyrogennetos, 913-957, De thematibus, 2, 1

9. Hierocles, Συνέκδημος

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>