Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Калатис / Пангалия

Συγγραφή : Beshevliev Boyan (12/9/2008)

Για παραπομπή: Beshevliev Boyan, "Калатис / Пангалия", 2008,
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=12384>

Калатис / Пангалия (27/8/2009 v.1) Callatis / Pangalia (7/5/2009 v.1) Κάλλατις / Παγκάλια (27/9/2009 v.1) 
 

1. Наименование

Калатис е основан на северозападния бряг на Черно море (ант. Евксински Понт) между морето и езерото лиман. Силни земетресения обаче са потопили под водата голяма част от източната страна на античния град. Предполага се, че първоначално той се е наричал Acerbatis или само Cerbatis. Зарегистрираните форми на селищното наименование на Калатис са Κάλλατις и Callatis в ръкописни и каменни паметници от гръцки и латински произход. От края на ХІV в. в италианските морски карти текстови портолани се появява наименованието Пангалия, Панкалия, Мангала (Pangalia, Pankalia, Mangala) и други подобни, като някъде по-късно се преобразуват в сегашното Мангалия (Mangalia) в Румъния.

2. Основаване. Античност

Основаването на тази колония се дължи на Хераклея Понтика, като първото конкретно сведение за Калатис е във връзка с въстание срещу тракийски цар Лизимах през 313 г. пр. Хр. След неуспеха му една част от около 1000 жители напускат обсадения град с кораби и се заселват в Херсонес (до дн. Севастопол, п-в Крим, Украйна), в Боспорското царство. Останалата част от гражданите му влизат в икономически и политически взаимоотношения с местното заварено население. През 260 г.пр. Хр. Калатис, заедно с Истрия водят неуспешна война с Византион за икономическа доминация над съседния град Томи (дн. Constanţa). След втората половина на ІV в. пр. Хр. Калатис бележи значително развитие в социално, икономическо и културно отношение, което продължава през целия елински период. В резултат на търговската дейност на Калатис, освен с вътрешността, силно се разширяват и връзките по море с Хераклея Понтика, Синоп, Атина и островите Родос, Тасос и др. Това се доказва от откритите многобройни амфори, керамика и монети. Тук сеченето на монети (бронзови, сребърни и златни) започва от кр. на ІV в. пр. Хр. и продължава докъм средата на І в. сл. Хр. Надписите върху тях са на гръцки език и с изображения на Херакъл, главният бог на града, а също и на Дионис, Аполон, Деметра, Кибела и дружи божества.

3. Римнска епоха, Средновековие

През 72 г. пр. Хр. Калатис е превзет от легионите на Марк Лукул, но окончателно е покорен през 29-28 г. пр. Хр. и присъединен към Римската империя, въпреки сключения съюз между тях, според свидетелството на каменен надпис. За кратко време градът е завладян от царя на гетите Буребиста в средата на І в. На сечените монети вече се появяват образите на римските императори до времето на Филип Арабски (244-249), когато нападенията на готите разрушават града. От този момент Калатис започва да бележи упадък, заедно с увеличаването на негръцкото му население.

Към края на VІ в. градът вече е център на епископия, но поради придвижванията и нападенията на аварите и на славяните, престава да съществува със своята антична култура.

Постепенно градът обезлюдява и се превръща в незначително пристанище. От края на ХІІІ в. до към ХV в. е само междинна спирка на кораби и търговци на жито, предимно от Генуа. В документите от това време: мореплавателни карти, текстови портулани или наръчници по корабоплаване, регистри, договори и други, селището вече се споменава като Пангалия, преминало в сегашната Мангалия в Румъния.

4. Животът в Калатис

По време на своето съществуване Античният Калатис е бил управляван от народно събрание и съвет от колегия от магистрати, по подобие на останалите колонии в Черно море.

Селището е било защитено с крепостни стени, като първата е била построена към средата на ІV в. пр. Хр. Втората е издигната отчасти върху първата по време на римския период в кр. на ІІ в. и е имала три порти и четири квадратни кули. Освен стената е имало и насипен вал и ров. Останките на някога добре изграденото пристанище се намират вече под морската повърхност.

Извън градската стена са разположени много некрополи, в които са погребвани лица от гръцки, римски и местен произход. Едни от телата са положени в каменни гробници, други – в дървени саркофази или без тях, а при трети е извършено трупоизгаряне. Тук при разкопки са открити различни предмети, с които са били погребвани мъртъвците, при което проличава и различния етнически състав на населението. В една скитска гробница през 1959 г. е открит част от папирус на гръцки език, който е единственият засега в тази част на Европа.

През средата на античния град е минавала главната улица, като от двете й страни са били разположени големи обществени и частни сгради. Това личи по откритите тук и на изток извън стената многобройни мраморни колони, фризове, капители и каменни основи. Откритите керамични тръби говорят, че Калатис е бил водоснабден.

След приемането на християнството, около ІІІ в. започва изграждането на базилики от ранновизантийски тип.

Все още, въпреки откритите подводни и наземни археологически обекти, материали и надписи (голяма част съхранявани в местния музей) историята на града не е напълно изяснена.

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>