1. Основаване и местонахождение *

Късноантичният и средновековен град Анхиало (Ахело) е бил до към края на 8 век разположен близо до залив на 3-4 км. СЗ от сегашното селище Поморие на западния бряг на Черно море. Днес тази местност е известна като “Палеокастро”. Тук са открити остатъци от керамика и стени /зидове/. За по-голяма сигурност и защита градът е бил “пренесен” на полуостров, на който продължава да съществува и до сега. Едноименният полуостров е дълъг около 3 км. и широк над 1 км.,със средна вис. 6-7 м. Тук на ок. 2 км от селището се намира езеро тип „лагуна” с висока степен на соленост. Предполага се, че тя се е образувала през 740 г. (?) в резултат на земетресение, което може да е разрушило и стария град. От този момент и до днес езерото постоянно се е използвало за добив на морска сол.

2. Наименование и ранна история

Предполага се, че името „Αγχίαλος” е производно от гр. ез. ἄγχι = близо и ἅλς =сол и море, т.е. в смисъл „селище до морето, където се добива сол”, но е възможно да означава и „крайморски” град. В различни извори са зафиксирани много писмени варианти форми на наименованието като Αχελώ, Αχελώον, Αγχαλού и т.н. Пристигналите славянски племена го наричали „Въхело” (Вахело), а по-късно дошлите прабългари Тухтонъ, Тохун /Thohun/. В мореплавателни карти и портолани от италиански произход през 14-15 в. името на града се открива изписано като: Axelo, Asilo, Lasilo, Laxilla, Saxilla итн.

Някои, все още несигурни, доказателства посочват, че е възможно тук да е имало някакво селище от късната бронзова епоха (края на ІІ хил.пр. Хр.) Приема се, ч градът е бил създаден от Аполония Понтика като противовес на конкурента му Месамбрия (Несебър) през 4-5 в. пр.Хр - май е обратно 5-4 в . За Анхиало се водят войни между тези два черноморски полиса, при което през 9 в. крепостта му е разрушена и наново издигната /не се връзва да се провери и основаването в наръчник за античност, може би воините са 3ти век/.

3. Римска епоха и Средновековие

По времето на император Траян (Traianus 53-117) той вече е в пределите на Римската империя и има статут на град, с административно устройство, подобно на останалите такива селища по западния бряг на Черно море. При император Хадриан (Hadrianus 76-138) територията на града е била увеличена.

През 270 г. градът е разрушен от готите. Реформите на император Диоклециан (Diocletianus 284-305) го включват в провинция Хемимонт Haemimontus.

През 584 г. той е завладян, ограбен и разрушен от голямото нашествие на авари и славяни, но е отново възстановен. По време на голямото варварско нашествие Анхиало за няколко месеца станал седалище на аварския хаган Баян.

Със създаването през 7 в. на българската държава между Дунав (Истрос) и Стара планина (Хемус) селището се превърнало и във важна крайгранична крепост и пристанище между нея и Византия. През 708 г. тук станала и първата битка между конницата на българите и тази на император Юстиниан ІІ (685-695; 705-711), при което той претърпял поражение. Отново тук, на полето пред Анхиало, през 763 г., император Константин V (741-775) победил българския хан Телец (761-764), а три години по-късно същият император изпратил към града флота от 2.600 кораба с войска, но силна буря при града я потопила. През 783 г. императрица Ирина и синът й Константин VІ след примерен поход възстановили Анхиало на новото място, а именно на полуострова. През 812 г. градът, в резултат на победата на българския хан Крум (802-814) над Никифор I Геник (805-811) е в границите на новата държава. Това продължило до 863 г., когато отново станал притежание на Византия, впоследствие обаче от към 904 до 971 г. пак бил в български ръце.

През 11 век военностратегическото значение на Aнхиало силно нараснало, поради което византийската флота била преместена при него, като начело на армията и флотата тук бил поставен „стратег”. През 1190 г. император Исак II Ангел започнал по суша и море военни действия срещу българската държава, но претърпял неуспех като загубил Aнхиало. Императорът обаче успял в 1193 г. отново да си го възвърне.

4. Късно средновековие

По време на Латинската империя (1204-1261) управляващият в Константинопол император Анри (1205-1216) успял да завладее през 1206 г. няколко селища от българите вкл. и Aнхиало, като разрушил крепостта.

В 1263 г. новопостроената крепост и градът били в границите на възстановената Византийска империя, докато българският цар Тодор Светослав (1300-1321) отново ги отвоювал през 1304 г. По време на похода на граф Амедей Савойски ( Amadeus VI of Savoy ) срещу селища по западното крайбрежие на Черно море е завзет и Aнхиало в 1366 г. и отстъпен на Византия през 1367 г. През 1396 г. градът е овладян за първи път от османската армия, впоследствие за времето между 1403-1413 г. той е няколкократно отвоюван и загубван при военни действия между тях и Византия. Aнхиало окончателно е присъединен към Османската империя по нареждане на султан Мехмед II (1444-1481) от Караджа бег в 1453 г.

5. Стопанство и търговия

Благоприятните климатични условия в областите в близост или по-далече от Анхиало способствали за отглеждането на жито, грозде и някои други селскостопански продукти. Особено от края на 15 в., независимо от много противоречивата съдба на селището, житото се превърнало в основен износен продукт. Това се осъществявало по морски път чрез пристанището му от търговци и капитани от Генуа и Венеция. Тази активна дейност ясно личи от запазените документи като договори, нотариални актове, текстови пътеводители „портолани” и др. Отделно от това за Византия се изнасяли и количества морска сол от солниците край града. Риболовът е имал предимно местно значение. За всичко това са способствали и добрите сухоземни пътни връзки на Aнхиало с останалите селища по крайбрежието и с вътрешността.

6. Християнство и църковна организация

В Aнхиало и областта християнската религия прониква сравнително рано още към края на 1-ви век. През 2 век тук учредена епископия за провинция Хемимонт /Haemimont/, която през 7 век е вече автокефална архиепископия на епархия Родопи. През времето на император Андроник ІІ Палеолог (Andronicus II Palaeologus 1282-1338) този архиепископ бил въздигнат в ранг на митрополит през 1400 г. пред патриарха в Константинопол. През целия период от 2 до края на 15 в., с малки прекъсвания, християнската църква в Aнхиало е била в пряка връзка с Константинополската патриаршия.

7. Население

Основната част от градското население на Анхиало е от гръцки произход, главно от дошлите от Аполония Понтика при основаването му. В него е имало и примеси от представителите на заобикалящото го местно тракийско население, а впоследствие и незначително присъствие на лица от славянски и прабългарски произход. Приблизително този му състав се е запазил продължително, дори до 20 в.

8. Заключение

Историята на Aнхиало, въпреки редицата съществуващи различни по произход и значение извори, все още не е напълно изяснена, особено по отношение на вътрешното административно устройство и управление, както и по отношение на занаятчийството и конкретната книжовна дейност.

* The entry is still in editing process (ed.note)