1. Възникване на Латинската империя

Латинската империя в Константинопол се създава след превземането на града от войските на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Главните участници в него са западни рицари (от Фландрия, Бургундия и немските земи) и венецианците, които предоставят флота и са водени от дожа Енрико Дандоло (1192-1205). Още преди окончателното превземане на града кръстоносците (западните рицари и венецианците) сключват договор за последващото разпределение на плячката. Той предвижда 3/8 от града и от завладените византийски територии да са под управлението на Венеция и на нейния дож. На новоизбрания император щели да принадлежат ¼ от града и териториите на Византия. От останалите условия на договора, които предопределят бъдещото устройство на Латинската империя важни са: начинът на избор на император – от съвет от 12 човека, с равно представителство на венецианците и рицарите; за страната, която не е избрала император остава да избере свой латински патриарх в Константинопол; комисия от 24 души и от двете страни ще разпределя след това феодите (те щели да бъдат са абсолютна и свободна собственост, наследствени по мъжка и по женска линия); неприятели на Венеция няма да се допускат в границите на империята по време на война и Дожът нямало да се кълне пред императора. Този договор е продължен, вече след завладяването на Града – през есента на 1204 г., като конкретно се определя кои територии на кой от водачите на похода ще принадлежат¹.

2. Превземането на Константинопол и разпределението на плячката

Обсадата на града трае от юни 1203 до 12 април 1204. През това време на три пъти са предизвикани пожари, които нанасят големи поражения, особено в търговските квартали около Златния рог, включително и в централната част на града, в близост до църквата Света София и дворците². Самото превземане на Константинопол е описано подробно от редица съвременни автори – византийци (Никита Хониат)³ и от участници в похода (Жофроа дьо Вилардуен,⁴ Робер дьо Клари⁵). От тях научаваме, че след превземането и първоначалното разграбване в продължение на три дни, плячката е струпана в две-три църкви и после разпределена между кръстоносците. Основно това са предмети с голяма стойност, църковна утвар от злато и сребро, както и произведения на изкуството, платове, скъпоценни камъни. Стойността им се изчислява на ок. 400 000 сребърни марки. От тази сума – 50 000 са били изплатени на венецианците, според предварителния договор (Жофроа Вилардуен⁶). Останалата част е разпределена между рицарите и венецианците. Броят им е спорен – приблизителната цифра на рицарите е ок. 35000, а на венецианците 17000. Разграбването на града и унищожаването на неговите паметници продължава в последвалите месеци. Никита Хониат разказва в отделно съчинение, добавено в края на неговата история, която завършва със събитията от 1208 г., за претопяването и унищожаването на множество статуи от бронз, намиращи се на хиподрома и на градските площади⁷. Най-голяма стойност имали реликвите, намиращи се в многобройните константинополски църкви. За Венеция на кораби са натоварени и изпратени безценни реликви (плат, напоен с кръвта Христова, част от Кръста на разпятието, части от трънения венец на Христос, мощи на светци, между които на Св. Атанасий, Св. Лучия, Св. Симеон), икони, свещени потири и чаши от злато и сребро, църковни съдове, части от мозайки, мраморни колони, статуи, между които знаменитите коне, сложени на фасадата на Сан Марко, скъпи платове и дрехи, включително роби и добитък). Пренасянето на богатства на Запад, не само във Венеция, но и към Париж и други градове на Западна Европа, продължава и през следващите години, макар и в по-малка степен. През 1238 г. императрицата-майка залага трънения венец при венецианцианския подеста Алберто Морозини за сумата от 13 134 перпера. Той е откупен от френския крал Луи ІХ Свети по времето на император Балдуин ІІ в 1238, заедно с други реликви от църквата Богородица Фароска в Константинопол, които са отнесени в Sainte Chapelle в Париж, а понастоящем някои се намират в съкровищницата на Нотр Дам.

3. Латинските императори

Императорите на Латинската империя следват традициите на визанитйския имперски церемониал и се коронясват в църквата Света София. Някои от основните инсигнии на властта също са заимствани от Византия. Титлите и ранговете на бароните също се променят под влияние на византийската система (титли – деспот). Императорите създават и своя канцелария на латински език, но по модела на Византия. В някои области на държавната организация като монетосечене, данъчно и фискално право също се следват византийските модели.

Първият латински император Балдуин Франдърски е коронясан на 16 май 1204 г., макар че като основна фигура по време на похода се очертава Бонифас дьо Монфера. Някои късни венециански извори разказват, че претендент е бил и самия Дандоло. Балдуин І е млад и се ползва с доверието на войската, но царуването му е краткотрайно. През 1205 или 1206 г. той намира смъртта си в български плен след загубата на решителна битка с българите при Адрианопол през април 1205 г. по-малко от една година след коронацията си. За един сравнително продължителен период „управител” moderator на империята и след това император е неговия брат Анри, а след него Робер дьо Куртене, съпруг на сестра им Йоланта. Тези незабележителни с делата си и с краткотрайна власт императори с усилие продължават живота на Латинската империя, лишена от собствени войски, значителен флот и разчитаща единствено на помощта на Венеция, която от своя страна се заема усилено с изграждането на собствената си колониална империя и завладява острови, градове и територии около морето.

4. Разпределението на дворците, църквите и територията на града. Демографски промени

Първият латински император Балдуин се настанява в Големия императорски дворец (според Виладуен⁸ и Клари⁹ – двореца Буколеон), а двореца във Влахерните е взет от неговия брат Анри. Тъй като Балдуин умира скоро, дворецът остава празен и занемарен. Никифор Григора свидетелства за плачевното му състояние през 1261 г.¹⁰ Св. София става седалище на латинския патриарх, който е венецианецът Тома Морозини . За пръв патриарх е избран Томазо Морозини. По разпореждане на папата Инокентий ІІІ, той поставя множество свещеници, които признават върховенството на папата, макар че много църкви и манастири запазват православните си свещеници. Църквата Света София има венециански клир и е под тяхно управление. От останалите константинополски църкви под властта на католически свещеници преминават: Свети Апостоли, Св. Георги, Пантократор (на венецианците), Богородица Влахернска и още много други на брой около 50. За Балдуин остават около 30 църкви, плюс още няколко на брой, които са дадени на пизанците. Папските легати (Беноа кардинал на Св. Сузана и ...) предоставят/ даряват църкви и манастири на различни религиозни ордени: хоспиталиери (Св. Самсон), бенедиктинците (Богородица Виргиотис). В църквата Мария Кириотиса (дн. Каленедерхане джамия) след 1220 г. се настаняват францисканци. Има запазени и до днес фрагменти от фрески със сцени от житието на св. Франциск, изпълнени от западен художник. Въпреки всички усилия църквата запада с времето толкова много, че през 1261 е трябвало да бъде изцяло реставрирана.

По време на Латинската империя голяма част от гръцкото население на града се изселва, за сметка на прииждащите от Запад рицари, търговци и обикновени хора, търсещи богатство и прехрана. Общото състояние е на обезлюдяване и запустяване на града, който загубва столичния си блясък. Липсва силна императорска власт и аристократична прослойка, която да изпълнява функцията на меценат и дарител спрямо църковните и светските учреждения на града.

5. Венецианската власт в града

Венецианците получават най-важната част – между главната улица Месе и Златния рог. Манастира Пантократор става седалище на властта им. Смъртта на дожа Енрико Дандоло (погребан в църквата Света София), който вече е на преклонна възраст, настъпва наскоро след злополучната битка при Одрин през 1205 г. Управител на венецианците става подеста Марино Дзено. Той се държи като равнопоставен на латинския император и подписва, заедно с него с червено мастило документи и споразумения. Издава дори и самостоятелни договори през 20-те г. на ХІІІ в. В съвета, който е създаден от императора се включват 12 души - по шест от венецианците и шестима от бароните. Това е висшият съвещателен орган на новата власт. Подестата (тази титла е в сила до 1261) има политически, военни и съдебни функции. Има сведения, че първият подеста е извършвал и строителни дейности в града. Венецианците разпростират властта си не само в рамките на предишния си търговски квартал, но и извън него, уголемявайки го значително¹¹. Освен това подестата прави големи дарения на венецианския партиарх в Градо и на други църкви и манастири от Венеция. Така например пристаните за кораби на Златния рог и кейовете за риболов са дадени на Сан Джорджо Маджоре във Венеция. Венецианците – сега вече управители на значителна част от града развиват трескава търговска дейност. По времето на Латинската империя те са всепризнати господари на източното Средиземноморие.

* Initial entry's version that has been further edited in Greek and English (Editor's note)