Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Анхиало/Ахело (Средновековие)

Συγγραφή : Beshevliev Boyan

Για παραπομπή: Beshevliev Boyan, "Анхиало/Ахело (Средновековие)",
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Εύξεινος Πόντος
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10671>

Анхиало/Ахело (Средновековие) (18/9/2009 v.1) Anchialos/Ahelo (Middle Ages) (8/4/2008 v.1) Αγχίαλος/Αχελώ (Μέσοι Χρόνοι) - δεν έχει ακόμη εκδοθεί 
 

1. Основаване и местонахождение *

Късноантичният и средновековен град Анхиало (Ахело) е бил до към края на 8 век разположен близо до залив на 3-4 км. СЗ от сегашното селище Поморие на западния бряг на Черно море. Днес тази местност е известна като “Палеокастро”. Тук са открити остатъци от керамика и стени /зидове/. За по-голяма сигурност и защита градът е бил “пренесен” на полуостров, на който продължава да съществува и до сега. Едноименният полуостров е дълъг около 3 км. и широк над 1 км.,със средна вис. 6-7 м. Тук на ок. 2 км от селището се намира езеро тип „лагуна” с висока степен на соленост. Предполага се, че тя се е образувала през 740 г. (?) в резултат на земетресение, което може да е разрушило и стария град. От този момент и до днес езерото постоянно се е използвало за добив на морска сол.

2. Наименование и ранна история

Предполага се, че името „Αγχίαλος” е производно от гр. ез. ἄγχι = близо и ἅλς =сол и море, т.е. в смисъл „селище до морето, където се добива сол”, но е възможно да означава и „крайморски” град. В различни извори са зафиксирани много писмени варианти форми на наименованието като Αχελώ, Αχελώον, Αγχαλού и т.н. Пристигналите славянски племена го наричали „Въхело” (Вахело), а по-късно дошлите прабългари Тухтонъ, Тохун /Thohun/. В мореплавателни карти и портолани от италиански произход през 14-15 в. името на града се открива изписано като: Axelo, Asilo, Lasilo, Laxilla, Saxilla итн.

Някои, все още несигурни, доказателства посочват, че е възможно тук да е имало някакво селище от късната бронзова епоха (края на ІІ хил.пр. Хр.) Приема се, ч градът е бил създаден от Аполония Понтика като противовес на конкурента му Месамбрия (Несебър) през 4-5 в. пр.Хр - май е обратно 5-4 в . За Анхиало се водят войни между тези два черноморски полиса, при което през 9 в. крепостта му е разрушена и наново издигната /не се връзва да се провери и основаването в наръчник за античност, може би воините са 3ти век/.

3. Римска епоха и Средновековие

По времето на император Траян (Traianus 53-117) той вече е в пределите на Римската империя и има статут на град, с административно устройство, подобно на останалите такива селища по западния бряг на Черно море. При император Хадриан (Hadrianus 76-138) територията на града е била увеличена.

През 270 г. градът е разрушен от готите. Реформите на император Диоклециан (Diocletianus 284-305) го включват в провинция Хемимонт Haemimontus.

През 584 г. той е завладян, ограбен и разрушен от голямото нашествие на авари и славяни, но е отново възстановен. По време на голямото варварско нашествие Анхиало за няколко месеца станал седалище на аварския хаган Баян.

Със създаването през 7 в. на българската държава между Дунав (Истрос) и Стара планина (Хемус) селището се превърнало и във важна крайгранична крепост и пристанище между нея и Византия. През 708 г. тук станала и първата битка между конницата на българите и тази на император Юстиниан ІІ (685-695; 705-711), при което той претърпял поражение. Отново тук, на полето пред Анхиало, през 763 г., император Константин V (741-775) победил българския хан Телец (761-764), а три години по-късно същият император изпратил към града флота от 2.600 кораба с войска, но силна буря при града я потопила. През 783 г. императрица Ирина и синът й Константин VІ след примерен поход възстановили Анхиало на новото място, а именно на полуострова. През 812 г. градът, в резултат на победата на българския хан Крум (802-814) над Никифор I Геник (805-811) е в границите на новата държава. Това продължило до 863 г., когато отново станал притежание на Византия, впоследствие обаче от към 904 до 971 г. пак бил в български ръце.

През 11 век военностратегическото значение на Aнхиало силно нараснало, поради което византийската флота била преместена при него, като начело на армията и флотата тук бил поставен „стратег”. През 1190 г. император Исак II Ангел започнал по суша и море военни действия срещу българската държава, но претърпял неуспех като загубил Aнхиало. Императорът обаче успял в 1193 г. отново да си го възвърне.

4. Късно средновековие

По време на Латинската империя (1204-1261) управляващият в Константинопол император Анри (1205-1216) успял да завладее през 1206 г. няколко селища от българите вкл. и Aнхиало, като разрушил крепостта.

В 1263 г. новопостроената крепост и градът били в границите на възстановената Византийска империя, докато българският цар Тодор Светослав (1300-1321) отново ги отвоювал през 1304 г. По време на похода на граф Амедей Савойски ( Amadeus VI of Savoy ) срещу селища по западното крайбрежие на Черно море е завзет и Aнхиало в 1366 г. и отстъпен на Византия през 1367 г. През 1396 г. градът е овладян за първи път от османската армия, впоследствие за времето между 1403-1413 г. той е няколкократно отвоюван и загубван при военни действия между тях и Византия. Aнхиало окончателно е присъединен към Османската империя по нареждане на султан Мехмед II (1444-1481) от Караджа бег в 1453 г.

5. Стопанство и търговия

Благоприятните климатични условия в областите в близост или по-далече от Анхиало способствали за отглеждането на жито, грозде и някои други селскостопански продукти. Особено от края на 15 в., независимо от много противоречивата съдба на селището, житото се превърнало в основен износен продукт. Това се осъществявало по морски път чрез пристанището му от търговци и капитани от Генуа и Венеция. Тази активна дейност ясно личи от запазените документи като договори, нотариални актове, текстови пътеводители „портолани” и др. Отделно от това за Византия се изнасяли и количества морска сол от солниците край града. Риболовът е имал предимно местно значение. За всичко това са способствали и добрите сухоземни пътни връзки на Aнхиало с останалите селища по крайбрежието и с вътрешността.

6. Християнство и църковна организация

В Aнхиало и областта християнската религия прониква сравнително рано още към края на 1-ви век. През 2 век тук учредена епископия за провинция Хемимонт /Haemimont/, която през 7 век е вече автокефална архиепископия на епархия Родопи. През времето на император Андроник ІІ Палеолог (Andronicus II Palaeologus 1282-1338) този архиепископ бил въздигнат в ранг на митрополит през 1400 г. пред патриарха в Константинопол. През целия период от 2 до края на 15 в., с малки прекъсвания, християнската църква в Aнхиало е била в пряка връзка с Константинополската патриаршия.

7. Население

Основната част от градското население на Анхиало е от гръцки произход, главно от дошлите от Аполония Понтика при основаването му. В него е имало и примеси от представителите на заобикалящото го местно тракийско население, а впоследствие и незначително присъствие на лица от славянски и прабългарски произход. Приблизително този му състав се е запазил продължително, дори до 20 в.

8. Заключение

Историята на Aнхиало, въпреки редицата съществуващи различни по произход и значение извори, все още не е напълно изяснена, особено по отношение на вътрешното административно устройство и управление, както и по отношение на занаятчийството и конкретната книжовна дейност.

* The entry is still in editing process (ed.note)

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>